"...Отново Калевала ни поглъща, а земите на Карелия се разтварят като бездна пред нас. И може би е време да се запознаем с историята на Илмаринен, Вечният ковач, чието раздиращо нещастие в любовта, въпреки божествените му ковачески умения, може да накара всяко сърце да заглъхне..." 
 

"Тръгнал да сковава Сампо,
шарената воденица...
Хванал чука Илмаринен,
скъчният ковач изкусен,
взел чука с десница яка,
разиграл го,да направи
шарената воденица...
Че се завъртяла Сампо,
шарената воденица,
почнала зърно да мели:
сутрин само за прехрана,
денем само за размяна,
вечер само да го има.
Илмаринен я огледал,
най-накрая се зарадвал
-Небесата, сам самичък, изковал съм,
На земята господар съм,
Сампо си е вече Сампо,
казаното аз изпълних..."
Eлиас Льонрот - "Калевала - фински народен епос"  1835 г.

"Аз изковавам своята мъдрост
Под арка обграждаща всичко.
Изковавам ударите на сърцето си
под своза на небесната шир.
Самотен аз прекосявам
земите безплодни
Това е моето място и моето дело
Аз сътворих създателя на небето.
Хоризонта аз изковавам
От бликнала кръв го създавам
Изковавам всичко наоколо
Само от сребро и само от злато.
Аз съм създателя на небето.
Аз съм ковачът на арката".

Amorphis - "Skyforger"